Проза, Част Пета

Дали действителността в следосвобожденска България може да бъде определена като вдъхновяващ роман или отчайваща трагикомедия? Това Смирненски оставя на своите читатели сами да преценят, а с пиесите „Страхливите мускетари или Бай Янковият щаб и обединението", „Държавният съд" и „Камък падна от небето" той не само хвърля светлина над комичната действителност сред социалните кръгове, но и повдига много въпроси за ситуацията в страната и недостижимата социална утопия. Христо Измирлиев, по-познат днес като Христо Смирненски, е български поет и журналист, живял в периода 1898 – 1923 год. За краткия си живот Смирненски става свидетел на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, оставили отпечатък върху съзнанието, а в последствие и върху творчеството му. Под влияние на своя брат Смирненски започва да пише хумористични стихове и фейлетони, които му печелят славата на обичан хуморист. Със съзряването и навлизането в обществения живот хуморът на Смирненски става все по-социално ориентиран. Богатото му творчество, възлизащо на над 800 лирически и 100 прозаически произведения, повдига теми като социална несправедливост, сурова действителност и наболяла нужда от промяна. Едни от най-обичаните му и до днес стихотворения са „Братчетата на Гаврош", „Цветарка" и „Жълтата гостенка".